При стеатоза е нужна трайна промяна в начина на живот

Стеатозата и неалкохолният стеатохепатит са много чести заболявания. Със стеатоза са 20-40% от населението в света, със стеатохепатит - 2-6%, като са засегнати основно индустриално развитите страни.

Гледайте видеото с д-р Невин Идриз, гастроентеролог в УМБАЛ "Софиямед"

По-често тези заболявания се наблюдават при мъжете (едно към три е съотношението) и не трябва да се неглижират, защото макар и в нисък процент, има прогрес: стеатоза – стеатохепатит - цироза. Рядко, но е възможен и карцином на черния дроб. Тези заболявания се свързват с много фактори, включително генетични, чревната дисбиоза също има отношение. Не на последно място е инсулиновата резистентност, както и метаболитният синдром - наднормено тегло и затлъстяване, захарен диабет втори тип, артериална хипертония, дислипидемия, подагра. Инсулиновата резистентност е причина за натрупване в хепатоцитите на триглицериди. И тя в крайна сметка индуцира образуването на свободни радикали. А тези свободни радикали са директно хепатотоксични.

Кога обикновено мислим за стеатоза и за стеатохепатит? Когато пациентът е абсолютно без оплаквания, идва на профилактично изследване и се вижда, че черният дроб е с повишена ехогенност или с тъй наречената стеатоза. Възможно е при това кръвните изследвания да са нормални. Но е възможно например да има повишен холестерол и триглицериди, повишена пикочна киселина. Вече при стеатохепатит обикновено са повишени определени кръвни показатели.

Профилактика на това заболяване е начинът на живот. Говорейки за това как това заболяване би се лекувало, винаги лечението е двигателна активност и промяна в хранителния режим. Заседналият начин на живот, храненето, видът на храните, които се приемат, имат отношение.

Трябва да има в менюто повече плодове и зеленчуци, течности, фибри, килокалориите на ден да са 1200 до 1800; човек да следи своето тегло, да няма рязко напълняване. Ходенето по 3-4 километра дневно (макар да изглежда трудно) е нещо важно, както и включването на някакъв вид спорт, плуване, каране на колело също е много необходимо.

Не може такова заболяване да се лекува само с лекарства, ако няма редуцираща диета и двигателна активност. Резултатите изискват много търпение, не може да стане изведнъж. Ако има наднормено тегло, отслабването да бъде постепенно. И разбира се, ако пациентът е със захарен диабет или с нарушен толеранс, това да бъде контролирано медикаментозно, с повлияване на инсулиновата резистентност. Ако има дислипидемия, тя също да бъде, когато се налага, медикаментозно коригирана. Тук е мястото и на хепатопротекторите - за мен те са ефективни тогава, когато лечението е комплексно. Опитът ми с препарат като „Хепасейв S+“ е добър, но пак казвам, пациентите трябва да имат търпение. Стеатозата и неалкохолният стеатохепатит изискват поне 6-9, понякога и 12-месечно лечение. Има случаи, в които изследванията се нормализират, пациентите се успокояват, спират лечението, но спират и диетата. В един момент пак качват килограмите и след три месеца отново АЛАТ е висок. И за тях това е един стрес, защото се налага всичко да започва наново. Лечението с медикаменти може да бъде временно, но промяната в начина на живот трябва да бъде завинаги.

 Не трябва да се забравя въпреки всичко, че дори картината на ехографа да бъде като на стеатоза, дори да има констелация за метаболитен синдром и оттам неалкохолен стеатохепатит, никога не бива да се забравя, че трябва да се изключи вирусен хепатит. Стигаме до това, за което се говори много и е важно – скрининга.

Всеки трябва да прави скрининг за хепатит В и С задължително, защото те са от тези заболявания, които много често са безсимптомно протичащи. Човекът с години не знае, че носи вируса, не свързва отпадналост и по-лесно изморяване, понякога дори и сънливост с това, че е носител на тези два вируса, които обаче много по-често прогресират до цироза и до хепатоцелуларен карцином.