3983 получават електронната версия на в. "Животът днес". Може да се абонирате и вие като попълните своя e-mail адрес:

Милена Фучеджиева: Вдъхновението ми е дресирано да се явява навреме

С Милена Фучеджиева разговаря Екатерина Генова

Една година след връщането си в България след дълги години в САЩ Милена Фучеджиева е усмихната, ведра и отворена. Казва, че изглежда така, защото заниманията в България са й много интересни. Преди да се върне за по-дълго, Милена пишеше публицистични текстове за български вестници от Лос Анджелис. И стана една от най-коментираните авторки в интернет пространството в буквалния смисъл на думата. Всяка нейна публикация беше критикувана, оспорвана или харесвана от десетки читатели.

Милена не се жалеше и четеше всичко, което се отнася за нея. Дори казваше, че острите приказки я забавляват. Милена е свикнала с коментарите, защото те винаги са били част от живота й. Коментираха я като дъщеря на писателя и дългогодишен директор на Народния театър Дико Фучеджиев и на кинорежисьорката Пиринка Хаджиева. Не спряха да говорят за нея, когато след зверска катастрофа загуби бащата на детето си – Ради Радев. Самата тя трудно оцеля, но  роди дъщеря си Радина. Сега Милена е коментирана като автор на сценарий за сериал и като човека, успял да извика от Америка Ваня Цветкова за главната роля.

Завършила е режисура във ВИТИЗ, но режисьорските й опити не я върнаха в България, нито й донесоха холивудска слава в Америка. Върна я писането, което й доставя огромно удоволствие.

- Наистина ли писането ти доставя огромно удоволствие?
- Настина и много ми личи. Ако човек прави нещо, което не му харесва, погрознява, скапва се...

- Издържа ли една година, без да се върнеш в Щатите?
- Не, бях през лятото за един месец при дъщеря ми. Тя учи магистратура по право близо до Ню Йорк. Бакалавърската й степен беше по психология в Лос Анджелис. Специализира енергийното право, което е доста „горещо” днес. Има намерения да го практикува в Европа.

- Радина знае ли добре български?
- Много добре го знае. Аз не позволих у дома в Америка да се говори на английски. Понякога тя се връщаше вечер и започваше на английски, но аз винаги й казвах: „Няма да те слушам”. Така тя запази нивото на родния език, докато много от децата на мои приятели говорят доста развален български. Тя взимаше и уроци всяко лято, когато си идваше във ваканция при баба  и дядо. Дори може да пише с минимални правописни грешки.

- Какво от американската действителност те накара да се върнеш в България?
- Америка ми даде каквото имаше да ми даде, научих каквото трябваше. Най-ценното е отношението към работата. Там усвоих бизнес мисленето, което нямаше да се случи, ако бях останала в България. Ето, че сега успявам да си изкарвам парите с писане, значи съм си научила урока. Върнах се тук, защото знаех, че мога да живея от писане.

- Правиш ли компромиси, когато пишеш, за да се харесаш и да се продаде текстът ти?
- Не, не, дори не зная как това може да се случи  и да изглежда добре.

- Например като пишеш на езика на улицата, на масовия читател.
- Е, аз си псувам и „на живо”, така че това не е компромис. Истината е, че се чувствам изключително свободна. Пиша само за това, за което искам. Не ми се е налагало да работя по поръчка.

- Продължаваш ли със същото настървение да четеш злостните коментари след твоите статии?
- Да, те са злостни и унищожителни. Но авторите им не знаят, че това ми е интересно, защото съм сврака любопитна. Нека да имат предвид, че се забавлявам с критиките.

- Вярно ли е, че си мечтала да „върнеш” Ваня Цветкова от САЩ в България и да направиш роля за нея?
- Да, защото тя е много читава актриса, която има какво да покаже в България. Ваня Цветкова е необходима на нашето кино, не в Щатите. Тя е уникална актриса. Ще остане някога с Коканова, Паскалева.

- Смяташ ли, че и тя се е върнала окончателно?
- Не, нейният син е там. И аз, и тя, както сме тук, така можем да се върнем обратно. Това е личен избор.

- Различно ли е да пишеш по график (имам предвид сценарии за сериал) и по вдъхновение?
- Аз отдавна съм дресирала вдъхновението си да се явява, когато ми трябва. Иначе нямам време да го чакам.

- Според теб има ли свобода на словото в България?
- Има, но може би не във всяко издание, не във всяка медия. Зависи от гравитацията към една или друга икономическа или политическа групировка. Хубавото е, че винаги има медия, която накрая взима текста ти. 15 вестника ще го отхвърлят поради корпоративни съображения, но ще има един, който ще го публикува. Почти нямам текст, който да не е видял бял свят.

- Кой от образите е твоя сценарна грижа в сериала „7 часа разлика” – на съдийката, на журналистката, на дъщерята?
- С Любо Дилов и с още двама млади колеги пишем заедно цялата история. Сценарият е колективна работа, която изисква определена организация. Безумно интересно ми е да участвам, макар че е много писане.

- Влагаш ли черти от характера на Ваня Цветкова в образа на героинята й?
- Във всеки женски образ влагам и нещо от себе си, а в героинята на Ваня има и нейни действителни черти. Във всички жени в сериала има по малко и от Милена. Не мога обаче да съм в кожата на Аги, защото нямам нищо общо с нея. 

- А как жена сценарист влиза в кожата на мъжете?
- Е, аз съм доста мъж като характер, може би защото така ми се стече животът, може би си го нося.

- Коя е най-изявената ти мъжка черта?
- Безпардонна съм. Но съм такава само ако много ме настъпят. В нормални ситуации не се проявявам като мъж.

- Харесва ли ти битът в България?
- Ако в България имаш пари, нямаш никакви проблеми. Ако нямаш, е доста тежко. Храната тук е зловещо скъпа. Сирена, меса се продават на много високи цени. В Америка се пазарува доста по-евтино, защото има магазини за всеки джоб.

- Зная, че в Америка много готвеше и събираше приятели българи вкъщи. Сега готвиш ли?
- Когато имам гости, готвя. Скоро събрах приятели на вечеря и им приготвих паста с гъби, салата с цвекло и моркови. Напълних пиле с нарязани чушки и лук, полях го с бяло вино, прибавих мащерка и го изпекох в глинен гювеч. Става много сочно.

- С какво продължаваш след сериала?
- Предстои ми много писане, имам и готова книга за една жена, която се самоубива, но трябва да я пренапиша...

- А би ли се пробвала да играеш някаква роля?
- Бих се появила във филм, няма значение по чий сценарий, ако ми харесва.

 



грип
кашлица
AquaSource АкваСорс Aqua Source Аква Сорс recording studio sydney